Бълхи по гълъбите

Бълхи по гълъбите

Бълхите са инсекти без крила, познати като ектопаразити по бозайниците, птиците и хората. Разпространени са в цял свят. В разрез бълхи (Siphonaptera) има около 800 вида, а при гълъбите най-често се срещат т.нар бълхи по гълъбите (Ceratopphyllus colombae) и кокошите бълхи (Ceratopphyllus gallianae). По външен вид си приличат и е трудно да ги различим.

Бълхите се срещат преди всичко в гълъбарниците, които рядко се почистват. Пренасят ги гълъби или други диви птици, но могат и сами да достигнат скачайки от съседни гълъбарници. Това особено е възможно по съседство, когато са изсмукали там достатъчно кръв. Когато са гладни, бълхите по гълъбите не избират и могат да нападнат бозайници и хора.

Тялото на бълхите по гълъбите прилича на тялото на бълхите по бозайниците. То е странично сплеснато, при мъжката е дълго 2,5 мм, а при женската е 3,5 мм. Различават се глава, гърди и голям кръгъл корем. Тялото е като броня, покрито от хитинова обвивка с тъмно-кафяв цвят и обсипано с косъмчета. На главата се намира устния апарат, предназначен за пробиване и смукане на кръвта (хоботче). Главата е свързана третично към гърдите, откъдето всяка част има по един чифт крака. За бълхите са особено характерни задния чифт крака, които са добре развити и спомагат за скачането на бълхите. Над главата и гърдите се подава бодлив гребен, който не е един и същ при всички бълхи и случи за разграничаване. И накрая следва разтеглив корем, съставен от еластична кожна клапа, която може да се разширява и да събира доста кръв. В задния край на корема се намират половите органи.

Цикъл на развитие: Женската бълха след изсмукването на кръв снася в гълъбарника 8 броя овални бели лепливи яйца, с големина 0,3 - 0,4 мм. По яйцата се полепват прашинки или пухчета и тогава те не могат да се забележат. Женската бълха през своя живот снася до 1000 яйца. От тях излизат ларви с жълто-бял цвят, без крака и очи и не приличат на зрелия паразит. Ларвите не смучат кръв, а се хранят преди всичко с отпадъците от праха, който се отделя от перата и с изпражненията на гълъбите. Когато се излюпят ларвите са дълги около 1,5 мм, а след тройно превръщане достигат дължина до 5 мм. След това се завиват в пашкул, с помоща на фини копринени кончета, които се отделят от слюнчената жлеза. Пашкулът преминава през 3 стадия на развитие, приличайки все повече на отраснала бълха, като накрая от пашкула излизат зрели мъжки и женски бълхи. При оптимална температура 18 - 30 градуса по Целзий в влажност на въздуха от 70 - 90%, цялото развитие на бълхата трае 25 - 30 дни. През зимата и други студени месеци развитието на бълхата може да продължи и повече.

Бълхите и техните ларви са в състояние да стоят гладни по цял месец и повече. Не понасят директната слънчева светлина, изсушаването и ниските температури. Поради това след мека зима може да се очаква нашествие на бълхи и други ектопаразити, а след студени зими те са по-малко.

Щети причинени от бълхите: Зрелите бълхи могат да смучат кръв веднъж дневно, а понякога и повече. С хоботчето си пробиват кожата на гълъбите, докато не намерят кръвоносен съд. Изсмукват повече кръв, отколкото им трябва и когато напуснат гълъба излъчват излишъка, оставяйки кървава диря по пътя си. Тази засъхнала кръв по-късно служи за храна на ларвите. При пробождане на кожата бълхите пръскат (отделят) секрет, който предизвиква червен обрив и сърбеж.

Пренасяне и проява: В неинвазираните гълъбарници бълхите могат да се пренасят чрез гълъби или други птици. Могат да пристигнат и чрез скачане от съседни гълъбарници. При масова инвазия на бълхи, при гълъбите се появява анемия, те губят кондицията си, а високолетящите не издържат на високо летене. При младите в гнездата, които вече могат да летят, се наблюдава отслабване и могат да умрат. При мощна инвазия на бълхи, гълъбите са неспокойни, избягват да нощуват в гълъбарника и се качват по покрива.

Резултат от аутопсията: При аутопсията по кожата се наблюдават червени точици и бледост на кожата и другите тъкани, причина за което е анемията.

Диагноза: Поставянето на диагноза се основава на намирането на бълхи и техните ларви по гълъбите, с откриване на кървави следи по перата, както и ларви на бълхи в гнездада на гълъбите.

Борба против паразитите: Лечението на бълхите се води със същите средства, както при борбата против въшките. При десинфекция на помещенията трябва да се обърне внимание на щателното почистване на ъглите, гнездата и другите скрити места в гълъбарника, където бълхите могат да прекарат дълго време. След месец се извършва нова дезинсекция, защото може да се развие нова генерация бълхи.

Превенция: Състои се в редовното почистване на изпражненията и праха и особено празните гнезда. Инвазията на бълхи при гълъбите може да се пренесе и на хората, а от там да се внесе в дома.