Въшливост по гълъбите

Въшливост по гълъбите

Най-често срещания външен паразит по гълъбите са въшки. Няма единични гълъби, които да не са носители на този паразит. Особено са поразени късоклюните породи гълъби и малките, които не могат да чистят сами своята перушина.

Основната храна на гълъбовите въшки е субстанцията от перата (кератин), периодично перушината на кожата и кръв. При малак бройна паразитите щетите са незначителни, но когато броя на въшките е голям, те са в състояние, дотолкото да изгризат перата на гълъба, че птиците не могат да летят, нито да се явяват на състезания.

Познати са близо 2500 вида. При гълъбите се срещат 18 различни вида, от които най-често: Columbicola columbae, Campanulotes bidentatus compar и Hohorstiella giganteallata.  Въшките по гълъбите не трябва да се бъркат в въшките, които се срещат по хората.

Въшките по перата са инсекти без крила, като пръчици с дължина 2 - 2,8 мм и ширина 0,30 - 0,40мм. Тялото им е сплескано, с косместа обвивка и се състои от глава, гърди и корем. Те са от тъмно до мръсно сиво и лесно се забелязват на бялата перушина или перата в светли окраски. На главата имат устни органи в формата на вилица, предназначени за гризане и дъфкане на перата, както и 2-3 пипала. На гърдите си имат 3 чифта крака (членчета). Задните крака завършват в краищата си като щипки, с помоща на които паразита се прикрепя за перата. В корема се намират органите за храносмилане и половите органи. При мъжката въшка има орган за оплождане, а при женската - женски полов орган.

Цикъл на развитие: Въшките се развиват чрез непълно превръщане. Женските отлагат по перушината яйца със сияйно - бял цвят, т.нар гниди. Гнидите, с помоща на специално лепливи течности, твърдо се слепват към перата и трудно могат да се отстранят. От тях след 4-8 дни излизат ларвите, подобни на отраснали въшки, само че са по-ситни и с непълно развитие на полови органи. След три превръщания настъпва полов съзряване на мъжки и женски въшки. Комплексното развитие на цикъла на въшките по перата, продължава около месец, а продължителността на живота на отрасналите паразити 2-3 месеца. Само една двойка въшки са достатъчни, през периода на живота си да създадат до 120000 потомци. Благодарение на постоянната температура (топлина) в перата на живите гълъби, въшките могат да се размножават в продължение на цяла година. Когато гълъбът умре и започва да изстива, въшките напускат своите неста и окупират горната повърхност на перата на границата между врата и главата. Извън организма на гостоприемника въшките не могат да живеят и умират за няколко дни.

Пренасяне: Източник на инвазията са опаразитените животни. При гълъбите, паразитите се предават чрез пряк контакт на изложби, в камионите при транспортиране на пощенски гълъби, при продажба и хранене на малките. Въшките нападат особено малките и болнави гълъби, които не могат да се пазят и чистят от тях. Гризейки перата, въшките образуват дупки по тях или съвсем ги проскубват. Такива гълъби не са нито за изложба нито за състезаниа.

Диагноза: Въшките по перата лесно могат да се установят, защото се виждат с просто око. Най-лесно се намират по долната страна на дългите пера на крилата, по перата на опашката, а при силна инвазия и по перата на врата. За огледа на гнидите е необходим микроскоп.

Диференциална диагноза:  Тъй като има и други паразити, които засягат перата, а е възможно и смесена инвазия, трябва да се отдиференцират (изключат) другите причинители.

Борба с паразитите: В борбата против паразитите, е необходимо да се използват средства, които са ефикасни против тях, и не са вредни за гълъбите и хората. По-рано са се използвали различни полезни препарати (природни инсектициди), добити от растения (прах от шарена маргаритка). След това са се прилагали ефикасни хлорни препарати, но тъй като са вредни са забранени. Днес най-вече се прилагат полезни контактни инсектициди, създадени на базата на органични фосфорни съединения и карбамиди. Препаратите, които съдържат  фосфор, блокират нервната система на инсекта и така спират функцията на тъканта и органите, с които управлява (преди всичко мускулите).

Инсектицидите могат да се прилагат по много начини. При хващане на гълъба с ръка се напрашва под крилата, опашката и врата. Трябва да се внимава да не се напрашат очите и носа. Освен гълъбите трябва да се напраши и гнездото, и мястото където снасят. Напрашването трябва да се повтаря в продължение на 7 дни заради новоизлюпени ларви.

Също така се използват и спрейове против инсекти. Те са практични за гълъбарника и гнездата, но могат да бъдат опасни за гълъбите. С въшките може да се борим и с поставянето на инсектициди във водата за къпане, но е опасно ако гълъбите пият от нея. За това най-доброто решение е когато летят, при голямо разпространение на паразити, гълъбите да се къпят. В малко вода, която е престояла на слънце, се приготовя разтвор на инсектицида и в него се потапя всеки гълъб в продължение на ена минута. Инсектицидните средства могат да се прилагат и във вид на изпарения от димен газ, но в нашите гълъбарници няма условия за неговото приложение.

Превантивни мерки: По отношение на превенцията на въшливостта, трябва да се извършва редовен контрол на гълъбите и напрашване. По принцип гълъбите, които редовно се къпят, по-малко са изложени на опасността от въшки.

Всички инсектициди могат да бъдат токсични за гълъбите и хората, ако се употребяват в по-големи дози, отколкото е посочено. За това при работа с инсектициди, трябва да се придържаме към упътванията на производителя, а хората които извършват дезинсекция, трябва да носят защитно облекло, ръкавици и маска и не трябва да пушат докато работят.г