Ранни несполуки в оцеляването

Ранни несполуки в оцеляването

Това заглавие визира неспособността на някои малки да оцелеят в ранния стадий от живота им. За най ранен стадий се смята този, когато малкото е още в черупката.Смърт може да се наблюдава в ранния стадий на развитие или около/по време на излюпването.Други несполуки в оцеляването се явя­ват в първите няколко дни от живота след излюпването. Смъртта,когато не е поради инцидент, подсказва за наличието на някаква инфекция.Такива инфекции могат да бъдат предадени от родителите при изграждането на яйцето,но много често са външни фактори преодолели яйчната черупка, която се явява единствената защита на зародиша.Типичното черно яйце, което когато бъде отворено показва не композиран зародишен материал е типичен пример за непреодоляна ранна инфекция.Други инфекции се явяват когато яйцето е инфектирано в по-късен етап на развитие.Инфекцията прогресира бавно без да надделява над зародиша, но увреждайки го тежко.Накрая малкото умира точно преди или по време на излюпването. Разчупването на черупката изисква от затвореното малко голямо усилие.

 
Отслабено от инфекцията то не съумява да пробие черупка­та и умира. Такива зародиши когато бъдат прегледани внимателно се виж­да неусвоен яйчен материал,което е белег на забавено развитие. Малки ко­ито умират след излюпването често биват смачквани от родителите си. Те обаче са били смачкани само, защото вече са били изтощени. Не са имали необходимата жизненост, за да се хранят и оцелеят. Няколко неща могат да бъдат казани относно причините за появата на та­кива инфекции. Тези синдроми обикновено се свързват с паратифоидщо той не е единственият причинител.Изследвайки яйцата и малките често откриваме, че и други бактерии са замесени.Салмонелата е непостоянен организъм и понякога остава скрита за изследванията,но си остава основен виновник.Ние разбира се правим тест за вторични инфекции.Невъзможно е обаче да се разбере дали това е основният проблем или вторичните нашес­твеници са причинители на синдрома. Чувствам, че често други бактерии са в основата на проблема.Когато се наблюдава увеличаващ се брой (епидемичност) на случаите обикновено подозираме салмонела понеже тя е па­тогенен организъм според статистиката.Известно е,че и други бактерии предизвикват сходни синдроми.

 

Такива други бактерии, които вярвам са често срещани са:

 

- Pseudomonas spp.;

- Proteus spp.;

- E-coli.;

- Klebsiella spp.;

- Citrobacter spp.;

 

  От тях Pseudomonas  се лекува най трудно, защото е резис­тентна към повечето антибиотици. Когато нещата приемат мащабите на пандемия засягайки всички малки говорим за зараза. Това означава,че ко­личеството бактерии в гълъбарника се е увеличило многократно и е неиз­бежно заразяването, особено при по-възприемчивите птици. Това е пос­ледствие от продължителни периоди с висока влажност и температура. Това позволява на бактериите да се размножат в околната среда. Всички знаем,че ниската влажност и студът работят срещу бактериите а обратното стимулира развитието им.И така, какво може да се направи в такъв случай? Ако подозирате паратиф веднага развалете двойките и започнете третиране(с Baytril или Saraflox) поне 10 дни и ваксинирайте родителите докато са на антибиотик.

 

Ако се съмнявате за други бактерии и дали има зараза първо изследвайте и ако не се потвърдят други „нашественици" третирайте като паратифоид. Ако изглежда,че може да се разминем със заразата, тогава подменете подовите и гнездови постилки(ако има такива), изчистете добре и дезинфектирайте. Използвайте само чист и сух гнездови материал и направете необходимото за елиминиране на влажността. Ако птиците продължават да хранят малки и да се възпроизвеждат по време на третирането, не ваксинирайте(това би ги накарало да изоставят малките и яйцата си ), и третирайте с антибиоти­ци като Amoxicillin или Cephalexin. Най добре направете изследване на за­разените птици и тогава предприемайте каквото и да е.