Основни методи на селекцията

Основни методи на селекцията

Как да произвеждаме добри гълъби

Думата произвеждам може да шокира някои читатели. Въпреки, че става въпрос точно за произвеждане на хубави гълъби, ако искаме да се занимаваме с истинско гълъбовъдство. Произвеждането на хубав гълъб е цел, която всеки гълъбар би искал да постигне.

Колко пъти сме виждали гълъбари да напредват, защото имат един или няколко забележителни гълъба. Но в деня, когато този или тези гълъби изчезнат, свършено е. Гълъбарят се връща към голямата група на анонимните.

 

Истинският проблем не е да имаш хубави гълъби, а да знаеш как да ги възпроизвеждаш. Всъщност да имаш хубави гълъби не е много трудно. С пари (ако гълъбарят има нужните средства) може да получи от един - шампион и ако не е лош любител, да получи от потомството пощенски гълъби на шампиона един или повече и да блесне за известно време. Един не така страстен любител или неразполагащ с толкова пари може да чака случайността и провидението да му донесат обект от класа. Това става, знаем много такива случаи, но по отношение на броя на съществуващите гълъби те са нищожно количество. Най-често използваният от аматьорите "метод", за да имат добри млади, е да свържат добър с добра или поне най-добрите. Тези най-добри всъщност често са най-малко лошите, което не е едно и също. Но чифтосването на два наистина добри гълъба не дава често очаквания резултат. Причината за това е проста: белезите, които създават хубави гълъби, се онаследяват слабо. В този случай може да се разчита само на късмет и на случайност.

 

Има добри гълъбовъди, които имат дарба. Те са такава рядкост, както и изключителните гълъби, получени от съчетаването на добър с добра. Но тези гълъбовъди, макар и да са шампиони, не допринасят много за гълъбарството, тъй като не са в състояние да предадат дарбата си. Без техника дарбата е само една мания.

 

Методите, които ще опишем, се използват почти от половин век от животновъдите в САЩ а и не само там. Ето защо термините са английски. Тези методи за селекция се използват при всички видове птицевъдство. В птицевъдството очевидно е по-лесно да се съди за резултатите, тъй като всичко е видимо и осезаемо. Птицевъдът може да претегли птиците, да съди по крилата, да види различните предавания на видими белези, а също и да преброи яйцата, за да селекционира носачките. За гълъбарите, се подразбира, че трябва да чакат повече, за да съдят за резултатите. Тъй като проблема за наследствеността е глобален за всеки животински вид, ние трябва да използваме същите методи като птицевъдите.

 

Всички американски методи произтичат от работа при кръвно родство. На практика трите метода се сливат и допълват. Кръвното родство има за цел да разбие или да фиксира качествата. Трябва да знаем, че кръвното родство сумира или стабилизира, както качествата така и недостатъците. Очевидно е, че трябва да съединим роднински обекти, които притежават едни и същи качества, но никога едни и същи недостатъци. Това е абсолютно правило. Трудността е най-вече в способностите да се преценят качествата и недостатъците...

 

Много любители свързват кръвното родство, без да знаят защо. Всъщност, ако не притежаваш гълъб със стойност, кръвното смешателство няма да има голям ефект. Еднокръвното отглеждане от посредствено или средно потекло не е оправдано. Ако нямате гълъби с голяма стойност, най-добре е да кръстосате, докато евентуално "получите" един добър. Едва тогава от този добър можете да предприемете развъждането. Но това е една много сложна област и ние ще се ограничим в това експозе с най-простото и най-бързото, т.е. развъждане, направено с обект, принадлежащ на потомство със стойност.

 

Не мислете, че тези теории и практики са новост, които искаме да лансираме. Те ще се сторят революционни само на мнозинството гълъбари, които са много изостанали. Познаваме птицевъди и гълъбовъди, които използват тези методи повече от 30 години.

 

ИНБРИДИНГ

Това е най-простият и незабавно осъществяващ се метод. Състои се в чифтосване на шампион или произхождащ от шампион от най-чисто потомство със сина или дъщеря му. Този син или дъщеря ще има най-голяма възможна прилика със своя родител, ставайки негов партньор. Този обект не трябва да има никакъв видим недостатък.

Методът има предимството да фиксира много бързо белезите на изходния гълъб, избран като еталон. Ако за нещастие недостатъкът, общ за двойката гълъби, е останал незабелязан, той ще бъде подсилен в поколението. Когато човек има известен опит при чифтосването по кръвно родство, обикновено избягва това затруднение.

Гълъбчетата, произлезли от тези двойки чрез "Инбрийдинг", няма да бъдат непременно добри гълъби, дори напротив. Но те ще бъдат родоначалници на цяло потекло, което ще създаде добри и екстра от лошите, разбира се.

 

КРОСБРИДИНГ

Този принцип също е прост. Трябва обаче да притежаваме обекти от две много чисти потомства. Кръстосват се два гълъба от чисто, но различно потомство и се получават максимален брой гълъби с голяма стойност. За да имате добри гълъби, това е най-добрият и най-бързият начин. Той естествено, изисква да притежавате две еднокръвни потекла със стойност, което не за всеки гълъбар е възможно. Ако сте осъществили предишната година "инбрийдинг", описан по-горе, с два гълъба от добро потекло, ще направите чифтосване "кросбрийдинг" без проблем. Това е един забележителен метод за кръстосване, като и двата расови гълъба за разплод прибавят качествата на тяхното поколение. Уви, всеки медал има обратна страна. "Кросбрийдинг" произвежда много гълъби с голяма стойност и те могат да печелят награди на конкурси, но не трябва да се разчита на тях за осигуряване на продължителността на потомството.

 

АУТБРИДИНГ

Това е методът, използван от много европейски шампиони. Англичаните и германците са както изглежда, най-големите привърженици на този метод. Във Франция също някои шампиони го използват и го наричат често "втора закалка".

Начинът е прост и рентабилен по отношение на създаването на гълъби, така и за създаване на расови гълъби за разплод.

Като начало ви трябва, разбира се един добър гълъб, колкото се може от по-добро потекло. После работите по близкото кръвно родство. Като достигнете истинска колония, хомогенна по своите белези и качества, процедирате по уътбрийдинг.

За да го осъществите, търсите при друг любител чудесна птица и близка до типа, който вече притежавате. Този нов гълъб ще бъде съвъкуплен с най-чистите и типични представители на вашата добра колония. След това вливане на нова кръв ще се върнете незабавно към основното отглеждане, като съчетавате повече или по-малко близки птици.

Можете да прибягвате към вливане на чужда кръв всеки две до три години според значенеито на колонията.

Благосклонни сме към този метод и ви го препоръчваме най-много. Този метод, за любител с известна сръчност и интерес към генетиката, е най-лесно осъществим. Това е гълъбовъдство, достъпно за средния любител и още повече с тази техника не е необходимо да притежавате голяма колония.

 

КЛОД ИНЕНБЕРГЕР
Превод от националния бюлетин на Белгийската кралска федерация на гълъбовъдите.