Точният произход на тази порода не е известен. Подобни на нея гълъби с два качула се отглеждат в Унгария, Румъния и Молдавия. Породите се наричат Ерделски, Калърашки, Белцские. И трите споменати породи са доста широко разпространени в Румъния, Молдавия и Унгария, а Ерделските и в много страни в Европа. Вероятно произходът на нашия гълъб има нещо общо с посочените породи, особено с молдавската.
Породата е много разпространена и се отглежда почти в цялата страна, като най-ценните птици се намират в село Галиче, Врачанска област, където всепризнат майстор от дълги години е Георги Фенерски.
Познавачи на породата и опитни селекционери са:
- Пеци (Петър Попов) от село Хърлец;
- Иван Денов от Крушовица и др.
Добри птици има в Русе, особено в бяло и червено.
Характерното за породата са двата качула, гиздавата стойка, с къси крака, крила под опашката и леко повдигната, средно широка опашка. Гълъбите не се отличават с дълго летене, но полетът им е красив, а повечето от птиците са отлични акробати.
Форма / Големина - равна на уличен гълъб.
Стойка / Положение - нисък с водоравно положение на тялото.
Чофка - почти къса - масивна (широка в основата), права наведена на долу, бяла на цвят, (допуска се тъмен връх на чофката при черните).
Глава - широко високо чело, кръгла глава (теме) до качула.
Очи - успоредно разположени, при едноцветните бяло око, при белите и шарените - тъмно око.
Периферия на очите - восъчно бяло, двуредова.
Врат - не е много дълъг и е леко извит назад.
Гуша - малка стегната
Шия - средно дълга.
Гърди - заоблени средно големи.
Корем - плосък.
Гръб - широк, средно дълъг - 4см.
Крила - дълги, тесни, успоредни, под опашката, доближаващи се но без да се докосват, да се влачат но без докосване на пода.
Крака - къси, изправени, широко поставени, без оперение, бели нокти.
Опашка - дълга, широка 14 - 18 пера, леко дъговидна в края, повдигната в средата, надвишаваща леко крилете.
Оперение - гъсто, гладко, прилепнало.
Качулка - предна: голяма с дълги пера, кръгла във всички посоки, закриваща чофката и част от очите, център максимално приближен към чофката. задна: разделителен гребен между двете розетки, симетрични, разположени на средата на врата, отпред да се виждат, горната част ненадвишаващ темето.
Разцветки - бял, черен, жълт, червен.
Цвят и шарка - черно-бял, жълто-бял, червено-бял.
Шарените - седлат: бяла глава, бял гердан - затворен до средата на гърдите, симетричен, бели крила, едноцветна опашка във видимата част (бели подпиращи пера отдолу на опашката в формата на триъгълник), едноцветен заден качул, бял гръб. Белоглав-белокрил: бяла глава, гердан 1-2 см под чофката, симетричен затворен, бели махови пера от 7 - 10 броя, едноцветен заден качил, допуска се бяла трътка.
Големи грешки: дълъг клюн, тънък като игла клюн, слаб преден качул, преден качул, който стърчи нагоре, слаб или несиметричен заден качул, сплескана отгоре глава, малки очи с червен ирис, различно оцветени очи, високи крака, тясна опашка, раздвоена опашка, разцепено перо в опашката, прекалено едър или прекалено дребен гълъб, крила над опашката, неправилна стойка.
Малки грешки: леко розовеещо око, леко нагънати или с неправилна форма очни пръстени, несиметрична шарка при шарените, малки грешки в качула, не до там къс клюн, малко тъмно петно на върха на клюна при черните, средно високи крака, размит цвят, леко избеляване на цвета под опашката, напрашен черен цвят.
Пръстен - 7 мм.
Първият съвременен опит, да се опишат българските породи гълъби, прави през ...
Първото официално сведение за Николаевските гълъби е работа на професора по ...
Европейски Стандарт Произход Много стара английска раса, според Уилб ...
Европейски Стандарт Произход Северна Африка. В окончателния ...
Коментари (0)