Белослатински преметач

Белослатински преметач

Това е среден по големина гьльб, който се отглежда главно в централната част на северна България, но в последните години се разпространи почти в цялата страна. По всяка вероятност произходът му има доста общи неща с ориенталския преметач, с когото си приличат. Главното качество на породата е летенето и премятането, но наред с това се търси и някаква симетрия в шарката, грациозност на фигурата, чист и интензивен цвят. С право можем да признаем, че това е българската порода с най-виртуозни премятания и игра във въздуха, за съжаление много често завършваща трагично. Гълъбарите отглеждащи тази порода наричат гълъбите „тупати", тъй като при летене много често акробатите се удрят (тупат) в земята. Такива гълъби, които не могат да овладяват играта си, не бива да се вдигат във въздуха и да се погубват, а да се оставят само за селекция.

Тяло - като това на обикновения уличен гълъб, леко удължено.
Глава - средно голяма, заоблена, без качулка.
Клюн - средно дълъг, светъл, до бял при белите и шарените и рогов, при черните и сивите.
Очи - средно големи, бисерни. При белите екземпляри са маслинено тъмни.
Гърди - изпъкнали, широки.
Крила - дълги и широки, носят се под опашката.
Опашка - леко повдигната, почти равна и възможно по-широка.
Крака - къси, червени, без оперение, с бели нокти.
Цвят и шарка - отглеждат се в бяло, черно, червено, жълто и сиво, като най-разпространени са шарените птици. При шарените, които са в червено, черно и по-рядко в жълто и сиво се търси някаква симетрия в окраската, като бели крила, бяла глава, бял кръст и т. н., което би се харесало на публиката, ако птиците се показват на изложба. Основното за породата, обаче си остава летенето и акробатиката във въздуха.

Големи грешки: груба, ръбеста глава, качулка, дълъг и тънък врат, високи крака, опашка на стъпала.

Малки грешки: много едър или много дребен гълъб, крила над опашката, много широка опашка, много повдигната опашка.

Пръстен - 7 мм.