Бял люлек

Бял люлек

Това е една типично тракийска порода, която за съжаление в последните години е заплашена от изчезване. Срещат се единични екземпляри в Тракия и по няколко двойки в отделни гълъбари в Пловдив и околните села. А гълъбът е красив, добре се размножава, има добри летателни качества, но по всяка вероятност няма да издържи на конкуренцията и ще се загуби като порода. Въпреки това ние считаме за свое задължение да го опишем.

Тяло - по-едро от това на уличния гълъб, с масивна мускулатура и подчертано спортни пропорции. Вратът, гърбът и опашката са в една линия с наклон от 45 градуса, спрямо повърхността на която гълъбът е стъпил.
Глава - леко сплесната, с тясно чело.
Клюн - леко удължен и закривен надолу. Клюнът, челото и главата образуват една линия наподобяваща леко разтеглен полукръг, гладка, без издатини и вдлъбнатини.
Врат - дълъг и сравнително тънък, с лека лебедова извивка, почти перпендикулярен на гърдите.
Очи - живи, черни, с тясно бяло околоочие.
Гърди - широки, добре закръглени и изпъкнали.
Крила - дълги, леко изпъкнали, лежат над опашката без да се допират и почти достигат нейния край.
Крака - сравнително дълги, широко поставени, неоперени, с червен цвят и бели нокти.
Стойката на гълъба е изправена, горда и в същото време напрегната, като че ли всеки момент ще литне.
Перата са гъсти, прилепнали и гладки. Цветът им е бял, без каквито и да било оттенъци.
В стойка гълъбът е съчетание на атлетичност и гордост. Породата има инстинкт за принадлежност към подвида - трудно се кръстосва с други породи.

Грешки: всяко отклонение от характерната линия на главата, цвета на очите и очните рингове, формата на клюна, на тялото са грешки. Грешка е и отклонение от гласа на гълъба, характерното за породата “тропане”.

Пръстен - 7 мм.