Варненски гълъб

Варненски гълъб

Това е една от българските породи гълъби, около която има най-много спорове, както по отношение на името, така също и по стандарта й, но считаме, че това е най-точното поради факта, че на всички изложби с международно участие, включително ИНТЕРТАУ през 1988 година в София, тези в Дахау, Германия и Шумен, гълъбът беше представен под това име. С такова име породата е известна в Европа.
Отглежда се в почти цялата източна част на страната, но се среща и в много градове и села на южна България.

Според стари селекционери породата води началото си от гълъби от Египет и Турция, по-късно кръстосани с руски гълъби, донесени от белогвардейски емигранти след революцията от 1918 година. В Русия се отглеждат две подобни породи, известните кременчугски и московският едноцветен гълъб. По-старите гълъбари си спомнят, че за подобряване на породата са използвани и румънски породи със спуснати крила, както и плевенски, ломски и добруджански гълъби.

Селекцията явно се е водила в правилна посока, макар и само по интуиция, тъй като съвременният тип гълъб наистина е украшение за много изложби и гълъбарници и предизвиква възхищението на истинските познавачи на породата, а и на всеки опитен гълъбар.
Характерното за породата е красивата стойка, с къси крака, крила под широката и дълга опашка, дребно тяло, къс клюн, кръгла глава и големи изразителни очи. Походката на гълъба е много грациозна и почти се доближава до тази на ломския гълъб. Отглеждани на свобода гълъбите летят добре, като голяма част от тях се премятат.

Тяло - дребно. Изглежда дълго и отпуснато, поради спуснатите крила и дългата опашка.
Глава - малка, гладка и добре заоблена като сфера.
Очи - големи, със светъл ирис и малка зеница при цветните екземпляри. При белите са тъмни.
Очни кръгове - големи и гладки, бели при всички цветове. Трябва да са поне два концентрични кръга.
Клюн - много къс, (10-12 мм) масивен, бял, леко извит. При женските е малко по-нежен.
Врат - средно дълъг, разширяващ се към гърдите.
Гърди - широки и изпъкнали. При върхови екземпляри перата отдолу покриващи гръдната кост са леко разтворени, което създава илюзията, че гълъбът е почти без крака.
Крила - доста дълги, носят се под опашката и често докосват земята.
Опашка - дълга и широка, леко повдигната, състояща се от 14-16 добре застъпващи се широки и здрави пера. Формата на опашката е лека дъга.
Стойка - грациозна, с лека чупка в кръста.
Крака - много къси, червени, с бели нокти, широко поставени. Краката са голи, но при някои екземпляри малки перца ги покриват почти до долната става, което не бива да се счита за грешка.
Отглежда се в чисти цветове: бял, черен, червен, жълт, бакърен, син и опушен и в същите цветове шарени птици. Цветът е интензивен, лъскавината на врата е характерната за всеки цвят, силно изявена. При шарените гълъби е желателно да има някаква симетрия в шарките.

Големи грешки: малки очи, червенеещи или жълтеещи очи, продълговата или ръбеста глава, сплескана отгоре глава, дълъг клюн, тясна, стъпаловидна или къса опашка, разцепено или напреки израстнало перо в опашката, крила наравно с опашката или над нея, червени или жълти очни кръгове, груби и много накъдрени очни кръгове.

Малки грешки: съвсем леки отклонения във фигурата, краката, цвета, очите, брадичка преди третата година при мъжките екземпляри. Сивеещ цвят по опашката или крилата при жълтите и червените птици.

Пръстен - 7 мм.