Пазарджишки високолетач

Пазарджишки високолетач

Това е порода, създадена в началото на миналия век в Пазарджик, чрез кръстосване на бели и черни гълъби, отличаващи се с продължителност на полета. По телосложение високолетача не се отличава съществено от бенкалията, но за разлика от него се отглежда във всички възможни цветове и шарки, и има друг полет. При бенкалията се търси височина и премятане, докато при високолетача стремежът е продължителност на полета. Гълъбите летят на голяма височина с продължителност на полета 5-6 часа. При добре тренирани птици са получени резултати над 9-10 часа. Специфично е “стоенето” във въздуха, при което птиците са с разперени опашки, крилата също са разперени, но не се размахват постоянно, а само потрепват с върховете на маховите си пера. Това се наблюдава само при подходящи въздушни течения, които в Пазарджик има през по-голямата част от годината. Това обяснява отчасти факта, че най-добри резултати породата дава именно в този географски район. Така или иначе имаме пълно основание да кажем, че тази селекционирана в нашата страна порода, може да спори с известните породи високолетачи от съседните страни и Европа.

Тяло - средно едро, леко изправено, с добра мускулатура. Взет в ръце гълъба прави впечатление на добре трениран лекоатлет за дълги бягания - тялото му е мускулесто, но много леко.
Глава - средно голяма, добре закръглена.
Очи - обикновено тъмни при белите и бисерни при цветните. На някои селекционери се е удало да получат бели гълъби с бисерни очи. Тези белези, както цвета и шарката са второстепенни и на тях не се отдава голямо внимание.
Врат - средно дълъг, с леко стеснение под главата. Под клюна при някои екземпляри има “гемче” или “гушка”, което не е нито грешка, нито предимство.
Гърдите са широки и леко изпъкнали, с добра мускулатура.
Гръб - широк, стесняващ се към опашката, в една линия с нея.
Крила - широки, дълги, здрави. Лежат върху опашката и достигат на 1-2 см от нейния край. При някои гълъби по щитовете на крилата има малки къдрички, което не се смята за предимство или недостатък.
Опашка - от 12-14 добре застъпващи се и добре подредени здрави, широки пера. По време на полет опашката е разперена, което позволява на гълъба да лети бавно и да планира.
Крака - средно дълги, червени до виолетови, без оперение.
Перушината е здрава, еластична, гъста и добре прилепнала към тялото. Напудрена е с бял прашец.
Цвят и шарка - отглежда се във всички възможни цветове, а също така бели и шарени, като при последните се търси някаква симетрия и красота. Цветът и шарката нямат особено значение.

Големи грешки: продълговата глава, много високо и изпъкнало чело, тънък врат, розово или жълто околоочие, много къси или жълти крака, наведена стойка, тънък и много дълъг клюн, изпъкнали очи, крила под опашката.

Малки грешки: тъмен клюн.
Оценката: общ вид, фигура, перушина, глава, околоочие, шарка.

Пръстен - 7 мм.