Плевенски гълъб
Плевенски гълъб
Плевенски гълъб

Плевенски гълъб

  • от 28 Януари 2024г.
  • видяна 3963

Стара българска порода, създадена в Плевен и съседните градове, а днес отглеждана в цялата страна. Една от любимите породи на много български селекционери. За съжаление породата е почти непозната на гълъбарска Европа.
По всяка вероятност в създаването на породата съществен дял има браилският качулат гълъб, отглеждан в съседна Румъния, както и ломският гълъб.
Преди години плевенският гълъб се е отличавал с добри летателни качества и умението да се преобръща във въздуха. Днес той се отглежда главно като волиерен гълъб, което значително е снижило способността му да се възпроизвежда.
Главното, с което гълъбът грабва познавачите, са неговата изключително елегантна фигура, с много къси крака, крила под опашката, които опират в пода и красивата глава, с къс дебел клюн, бели големи очни кръгове и бели, искрящи очи.


Гълъбът се отглежда в две разновидности: без качулка и с една задна качулка.
Тяло - средно по големина, като дължината му е малко над средната. От върха на човката до края на опашката е 35-36 см. Мерена от гърдите до края на опашката, тя е около 30 см. Положението на тялото е хоризонтално.
Разликата в едрината на тялото при мъжките и женски екземпляри е подчертана - женските птици са по-дребни и по-нежни.
Глава - заоблена, с много добре изразено, извито чело, без ръбове и грапавини.
Качулатите птици имат отзад на главата симетрична двустранна качулка, започваща отстрани от ушите и образуваща малко под височината на очите две врътки. Перцата на качулката не бива да се показват над главата.
Очи - перлови, с малка зеница и порцеланово бял ирис.
Околоочни пръстени - точна окръжност, големи, бели, нежни, с леко релефна повърхност. Брой на кръговете - поне два.
Клюн - къс, дебел в основата, бял, сочещ надолу. Дължина 10 мм.
Ноздри - леко розовеещи, бяло напрашени.
Врат - нормално дълъг, закръглен, плавно преминаващ към гърдите и тялото.
Гърди - изпъкнали, заоблени и с добре прилепнала перушина.
Крила - държат се под опашката, като почти докосват земята с края си. Кръстосването не се смята за грешка, но не е желателно.
Опашка - дълга, леко вирната, здраво захваната за тялото. Перата са 14-16 на брой, добре се застъпват, а краят им образува лека полудъга. Ширината на опашката трябва да не е по-малка от ширината на гърдите. В кръста има съвсем леко скършване, но много по-слабо забележимо от това при варненския и ломския гълъби.
Крака - къси, голи, с червен цвят и къси пръсти с бели нокти. Разположението на краката е малко зад условния център на тежестта на тялото.
Плевенският гълъб се отглежда само като едноцветен в червено, черно, жълто и сивочерно, наричано още маслено.


Големи грешки: голяма или ръбеста глава, дълъг или тънък клюн, клюн сочещ хоризонтално или нагоре, малки очи, червен или жълт ирис, малко или цветно околоочие, много грубо релефно околоочие, ниска качулка, несиметрична качулка, изправено или наведено тяло, високи крака, крила над опашката, къса опашка, тясна опашка, опашка на стъпала, разцепено перо в опашката, бели пера по тялото, опашката и крилата, размит цвят на опашката, сивееща опашка.


Малки грешки: тъмно петно на клюна при черните и маслените птици, леко избелял цвят при жълтите, по-високо или по-ниско разположена качулка, много голяма и груба брадичка при 2-3 годишни мъжкари, релефен очен пръстен, леко розовеещ ирис.


Пръстен - 7 мм.

 

Други стандарти

Виж стандарти
Български породи гълъби - Въведение

Първият съвременен опит, да се опишат българските породи гълъби, прави през ...

Николаевски гълъб (Украински)

Първото официално сведение за Николаевските гълъби е работа на професора по ...

Английска мевка

Европейски Стандарт Произход Много стара английска раса, според Уилб ...

Африканска (Едноцветна) мевка

Европейски Стандарт   Произход Северна Африка. В окончателния ...

Последно добавени снимки

Виж всички галерии