Пловдивски белокраен

Пловдивски белокраен

В град Пловдив и околните градове и села са създадени и се отглеждат от няколко века местни породи гълъби, които днес можем да срещнем в почти цялата страна. Всъщност става въпрос за една и съща порода гълъби, които имат абсолютно еднакво телосложение, полет, глас и нрав, но се различават помежду си само по шарката. Все пак поради наложилата се традиция ние ще опишем отделните различни само по шарката си гълъби като отделни породи, каквато практика има в съвременното световно гьлъбарство.
Всички гълъби от пловдивските породи се отличават с много жив и буен темперамент, добри летци са, изключителни родители, които, ако не се разделят през есента и зимата, снасят през цялата година. За разлика от софийския белокраен много малко от тях са преметачи. Силни и здрави гълъби.

Пловдивският белокраен е известен още и с името ЧАПАР, което вероятно на някакъв език означава същото. Гълъб с подобна шарка, се отглежда в Унгария и се нарича на унгарски ЧАПОШ, за голяма наша и на унгарските колеги селекционери изненада.
Породата се отглежда главно в черно, по-рядко в червено и съвсем рядко в жълто и сиво.

Произход - местна пловдивска порода.
Тяло - доста дълго, изправено, сравнително тясно в раменете.
Глава - средно голяма, леко удължена, добре заоблена, не много широка, гладка, с ниско чело.
Очи - бисерни, бели, с малка черна зеница.
Очни пръстени - двойни, бели или леко жълтеещи.
Клюн - масивен, средно дълъг, бял, леко извит, продължаващ гладко извивката на главата без прекъсване. Малко тъмно петно на върха на горната челюст при млади птици не се смята за грешка. Отстрани на устата има месесто релефно образувание, с цвета на очните пръстени, което е характерно за породата и не е грешка.
Врат - сравнително тънък, стои изправен, с ясно изразена извивка между клюна и шията.
Гърди - сравнително тесни, повдигнати нагоре, леко заоблени.
Гръб - леко изгърбен, пропорционален на гърдите. Към опашката се стеснява трапецовидно. Гледан отстрани, като че ли няма прекъсване между гръб и опашка.
Крила - силни, дълги, съразмерни на тялото и добре прилепнали към него. Носят се върху опашката, като почти се докосват.
Опашка - тясна, доста дълга - стърчи 2-3 см от края на крилата. Еднакво широка от трътката до края, леко наклонена надолу, състояща се от 12 пера.
Крака - сравнително дълги, прибрани, стоят вертикално, без оперение, червени. Ноктите имат цвета на клюна.
Перушината е гладка, добре прилепнала към тялото, здрава, доста гъста.
Гълъбът е едноцветен като само 4 до 7 от маховите пера на крилата са бели. Блясъкът на врата, особено при черните птици е силно подчертан - горе е маслено зелен, преминаващ по-долу във виолетов. Красотата на гълъба идва от контраста на основния цвят с блясъка на врата и белите клюн, очи, очни пръстени и махови пера. Отглежда се главно в черно, но също така в червено, жълто и сиво, като последните цветове се срещат много рядко.

Големи грешки: едра, ръбеста глава, широко и високо чело, къс врат, къси крака. Седловина в кръста. Тъмно око, розови жилки в окото, тъмен клюн, тъмно или червено околоочие. Клюн прав напред, без извивка продължаваща тази на главата. Бели пера навсякъде по тялото освен 4 до 7 от крайните махови. Цветни пера между белите махови. По-малко от 3 и повече от 9 бели пера в крилата. Разлика в броя на белите пера на двете крила повече от 2 бр.

Малки грешки - малко по-кьс или малко по-дъльг клюн, по-дребно тяло при женските птици, жълти очни кръгове, разлика в броя на белите пера на двете крила до 1 бр.
Оценяването по важност - общ вид, тяло, стойка, клюн, глава, очни пръстени, очи, врат, опашка, гръб, шарка, цвят, лъскавина, здраве.

Пръстен - 7 мм.