Ростовски гълъб

Ростовски гълъб

  • от 29 Януари 2024г.
  • видяна 7276

Увод

 

Ростовския гълъб е дребен гълъб с произход Русия. Той дължи своето име на града Ростов намиращ се в южна Русия близо до Азовско море. Появата му в Германия е от началото на 70-те години и е признат в немския стандарт през 1976. Оригиналността на тази раса е в неината не типична морфология- дребен гълъб, нисък, изпъкнали гърди, крила носени под високо носена опашка, силно треперещ врат, много грациозен.

Търсената цел в този гълъб е:

1) носия

2) широка и изправена опашка

3) изпъкнали гърди

4) ниски крака (целия облик трябва да е на дребен грациозен и елегантен гълъб)

 
Глава: трябва да е дребна и заоблена. Може да е с без качул или с качул като той може да е с розеткки или без розетки (Фигура -T8,Т9) и разположена  повече (Фигура  T6)  или по-малко високо (Фигура  T5), това се отнася за всички разцветки без тези с бели гърди където е призната само качулатата форма. Главата трябва да е дребна и финна по възможност (Фигура  T4). Челото трябва да е високо и възможно най- широко. Финните глави, издължени и с тънки (финни) човки (Фигура  T2), както и плоските (Фигура  T3) ( където равенство се появява върху черепа и често завършва с малка гънка „зърно” ), са за прогресивно отстраняване от животновътството, за да се достигне накрая до глави добре закръглени.  Идеалната глава(Фигура  T7).
 
 
 
 

Очи: те са перлени за всички разцветки но могат и да са плътни за белите разновидности или тези с преобладаване на бялото - тигрови. Клепача трябва да е широк и бистър (млечен) (Фигура  T4, Т7). За избягване са грубите очи (Фигура  T5), много финните  (Фигура  T1, T2), или неправилните (различни) (Фигура  T3). Силно преливащите очи за разновидността белогръди не се считат за елиминиращ дефект за гълъбите чиято окраска на главата се доближава до идеала. Както и оранжевите очи за някои още по – редки разновидности и малко (сини, ash red, ash yellow, маслинови).

 
Клюн: е с размер почти среден (Фигура  T6, Т7) добре закотвен, широк. Трябва да се избягват много дългите клюнове (Фигура  T2), финни (Фигура  T4), потопен, тоест ъгъла минава подосновата на окото (Фигура  T3). Той е светъл на цвят за всички цветове, с малка резка (Фигура  B1) допостима за черните, сините и разновидностите белогръди. Ноздрите са със светъл цват.
 
B1
 

Врат:  изглежда силен, добре закотвен, сложен на тялото изтъняващ се към главата и огънат назад (Фигура  T6, T7), като в никакъв случаи не е прекалено фин. Заедно глава, врат прикрепени кам гърдите трябва да са хармонични (Фигура  T7). В действие (когато гълъба е нервен/стресиран) врата трябва да трепери. Гърлото трябва да бъде добре изрязано (Фигура  T7). Плътните и едри вратове (Фигура  T4)имат тенденция да ни дават големи или груби глави (Фигура  T1), и така да губим отчасти или изцяло треперенето.
Желателно е по време на оценяването гълъба да е в действие, но не винаги е възможно поради следните фактори:
- липса на подготовка (дресировка);
- стреса от пътуването, нова среда, и др....
- лоши условия на изложбата (шум, осветление, размер на клетките прекалено големи или много малки, храна, и др....).

 

Гърди:   широки,  добре закръглени (Фигура  P1, P3)  дълбоки и силно изпъкнали (Фигура  P3, P4).

 
 
 
Гръб: трябва да е възможно най-къс и широк, формиращ изразен ъгъл между опашката и врата (Фигура  А1, А2; P2, P4; B1). Kухите и заоблени гърбове са за избягване   (Фигура A4 , A7 , A5 , B2 ), както и по дългите.
 
 
Крила: те са къси добре затворени, превишават края на опашката (Фигура  А2, А7; А6, P3; B2). Носят се под опашката и едва докасват пода.
Когато екземпляра буквално се хвърля назад (Фигура  А3), и по този начин натиска крилата, е за избягване. Маховите пера са 10.
 
 
 

Опашка: тя е характерен елемент на ростовския гълъб. Съставена поне от 14 пера като може да достигне до 20. По принцип, най-добре съставените опашки са от широки пера защото се държат добре едно към друго. Така те оформят компактна и плоска опашка (Фигура  B4, P2). Ако перата са над 16, имат тенденция да са по тесни, което често води до лошо подреждане на перата между тях, което ни дава фуниести опашки (Фигура  B1, A6),   или разлистени (външни пера)   (Фигура B3, , A6) . При гълъби с много широка опашка имат тенденция да се закръглят (Фигура B2) .

Опашката трябва да се носи възможно най-високо,  от 45 ° (Фигура  А1)  докато стигне до вертикално положение  (Фигура  А2).  Идеала е между 60° и 90 ° (Фигура  А8). Този връх е достигнат когато гълъба е силно възбуден или (в действие). Случва се и някои добри екземпляри да носят опашката много ниско, което може да е в следствие на лошо уравновесяване на гълъба - върха носен на зад(Фигура  А3). Перата на края и на покритието на гърба трябва да са изпъчени. За разновидността лавандер лека фризура на краищата на перата на опашката е толерирана.
 
 

Крака: къси  (Фигура  P1, P3), до средни  (Фигура  A4). Tе са покрити с пера покриващи едва пръстите напред и издължаващи се все повече и повече назад, колкото по дълги са назад, по развити са шпорите по ценен е и гълъба, въпреки че стандарта казва дълкжина 4 до 6 см, но се констатират и пропуски по отношение на тази раса. ( Фигура E1, E2) тези крака са много оголени. (Фигура E3) коректни спрямо стандарта, (Фигура E4) идеално оперение.

 
 
Оперение:  широки пера, твърди, не много дълги и гъвкави. Това се отнася за всички пера не само за тези на опашката. Белите и лавандерите имат леко по гъфкаво( меко) оперение от другите цветове, иначе е трудно да се постигне компактност и коректно оперение.
 
Цветове и шарки:

Едноцветни

- често срещани : бяло, черно, червено, жълто, златно, лавандер, синьо, лентово маслиново, с или без качул

     

- по редки : Синьо ковано, силвър,  лентово или ковано, индиго, тигрово

Двутцветни

- често срещани: черни белогръди

- по редки: червени, жълти, сини, дюн,  белогръди.

 -  червени и жълти с бели капаци. (наричани също Урал, те са и по силни)

Многоцветни

 - алмонд

 
Цветовете трябва да са бистри, за лавандерите цвета трябва да изсветлява към опашката. За белогръдите  фона е бял, а цветени са опашката, главата и вътрешната част на качула, крила, краката и гърба.

 

Груби грешки:

- Дълго и тясно тяло (Фигура A4)
- Високи крака
- Дълъг и кръгъл гръб
- Липса на треперене ( action )
- Права опашка, ниско носена разлистена пухкава, фуниеста, и с по малко то 14 пера 
- Пухкави или свределовидни пера в опашката
- Дълга и финна глава  (Фигура Т2), плоска или ръбата (Фигура Т3)
- Дълъг и фин клюн поставен над основата на окото
- Рядък качул
- Голи или слабо оперени крака (Фигура Е1)

 

Търсени качества :

Ростовския гълъб приандлежи към структурните гълъби а не към цветните гълъби.
Търсените качества се резюмират в: формата и носията, опашката и главата трябва да са преди всичко.

 
 

Скала на оценяване:

* общ вид
* форма и носия 
* стойка
* гръб и опашка
* глава и клюн
* цвят и окраска

 
 

Идеален размер

 
 
 
 

 

Руски стандарт  Номер - 8  2006г.  Европейска  класификация, група  породи номер - 9 (TUMBLERS).

 

Общ външен вид: снажни гълъби с хоризонтална стойка и силно намален корпус. С повдигната широко разперена опашка, обилно покрити с пера крака, огъната назад пулсираща шия. При ходене гълъбите от тази порода разклащат целият си корпус, както в надлъжно, така и в напречно направление по хода на движението си.

Размер: на гълъбите: малки по размер, между 28-30 см, като правилото е колкото са по-малки, толкова по-добре.

Глава: неголяма, многостранна, със заоблено чело и леки задтилни изпъкналости, с плоско теме, и с широко чело. Челната изпъкналост е малко по-висока от тилната. Приветства се загладената форма на тилната изпъкналост или най-добре е нейното отсъствие.

Очи: светли, сребристо – бисерни (перлени)

Околоочие: бяло, с ширина не по малко от 1 мм. Колкото по-широко, толкова по-добре.

Клюн: бял, тъп, удебелен, не повече от 10 мм по линиите на разединяване, плътно затворен, с направление надолу, но без да съвпада с линията на челото и не перпендикулярен на него. Ъгълът между линията на челото и линията на разединяване на човката е тъп, между 120 – 140 градуса. Гъбичките са малки, бели, плътно прилягащи към клюна.

Шия: със средна дължина, тънка към главата, огъната назад – “с лебедова форма”, и с пулсации.

Гърди: широки, закръглени, леко повдигнати.

Гръб: много къс, практически не се вижда, в плещите широк.

Туловище: късо, във възбудено състояние силно се разклаща напред-назад, а при ходене и в страни.

Криле: къси, не плътно прилепнали към туловището, отпуснати под опашката,но не се допират до пода, не се пресичат, разположени паралелно на туловището.

Опашка: широка, разтворена на не по-малко от 90 градуса, къса - не по-дълга от 14 см, плоска - едноредна, 16-18 пера, ъгъл на повдигане от пода – не по-малко от 60 и не повече от 90 градуса. 

Крака: къси, като разстоянието между пода и корема на гълъба да не е повечеот 1 см. Краката са широко поставени. При ходене гълъбът пристъпва от крак на крак,като се поклаща напред –назад и в страни.

Оперение на краката: не по-малко от 6 см, оперението наподобява шпори, пръстите на краката са червени,а ноктите бели.

Оперение: еластично, блестящо, с широки пера.

Цвят: еднотонни, наситени цветове, с металически отблясък на шията при цветните разновидности от бяло до светло жълто и различен оттенък на червеното от орехово до синкаво-черно. Предпочитание се отдава на ярките цветове.

Малки недостатъци: розов оттенък на очите, оперение на краката по-малко от 4см,  не голяма сивина на края на клюна, разминаване на линиите на клюна и/или съвпадането им с линиятана челото, не ярък цвят, леко продълговата глава, разстояние между пода и корема на гълъба по-голямо от 2 см и  по-малко от1см.

Груби грешки: отсъствие на поклащане на корпуса при ходене и треперене на шията и главата,голяма дълга глава, прекалено тънък клюн или по-голям от 10 мм по линията на разминаванена клюна, черен цвят на клюна, перпендикулярен на линията на челото по линията наразминаване на клюна, къса и дебела шия, тесен и по-малък от 90 ъгъл на опашката,дълга повече от 14 см опашка, или овална опашка, ъгъл на повдигане от пода на опашката по-малък от 60 и повече от 90 градуса, пресичащи се и допиращи пода криле, разстояние между пода и корема повече от 2 см, не еднотонен цвят на оперението, червени, жълти или тъмни очи, червено или жълто околоочие, тясно поставени крака, видим  гръб.

 

 

 

Други стандарти

Виж стандарти
Български породи гълъби - Въведение

Първият съвременен опит, да се опишат българските породи гълъби, прави през ...

Николаевски гълъб (Украински)

Първото официално сведение за Николаевските гълъби е работа на професора по ...

Английска мевка

Европейски Стандарт Произход Много стара английска раса, според Уилб ...

Африканска (Едноцветна) мевка

Европейски Стандарт   Произход Северна Африка. В окончателния ...

Последно добавени снимки

Виж всички галерии