Сливенски гълъб

Сливенски гълъб

Породата с основание може да се нарече и ямболски, тъй като е създадена в тези два съседни града, но първото показване на изложба е било под името сливенски и мислим, че е редно да си остане така. За съжаление елитни екземпляри, които някога бяха гордост за българските колекции на ИНТЕРТАУ днес се срещат много рядко. Да се надяваме, че младите селекционери, които са си поставили за цел възвръщането на старата слава на породата ще успеят.
Породата грабва истинските ценители на красотата с типичната си окраска герданлия, с хубавата си задна качулка, с темперамента си и специфичното дрезгаво пеене.

Тяло - малко по-едро от това на уличния гълъб. Изглежда и доста по-дълго.
Глава - средно голяма, заоблена, с леко удължено теме, но без да е сплескана. Челото е ниско и не е подчертано. Отзад на главата гълъбът е украсен с ниско поставена и много добре развита качулка, със симетрични големи розетки и видима грива. Връхните перца на качулката не трябва да стърчат над темето. Качулката не е отворена, а прилепнала към врата и главата. От всички български качулати гълъби сливенският и разградският имат най-големи качулки.
Клюн - дебел, масивен, средно дълъг, широк в основата. Горната челюст е с леко извит надолу връх. На върха на клюна, особено при младите птици се допуска малко черно петно. Клюнът преминава към челото в почти права линия със съвсем лека вдлъбнатина.
Ноздри - нормални, леко напрашени в бяло.
Очи - средно големи, със светъл ирис и малка зеница.
Очни пръстени - средни, гладки, бели.
Врат - съразмерен на тялото, с лека лебедова извивка.
Крила - широки, дълги и силни. Носят се над опашката и достигат на 2,5 см от нейния край.
Гръб - широк и равен, в една линия с опашката.
Опашка - дълга и широка, леко извита като дъга. Минимум 14 здрави, широки, добре подредени пера.
Крака - средно високи, червени, боси, с бели нокти.
Породата се отглежда като едноцветни в бяло, черно, сиво, опушено сиво и много рядко в жълто и червено.
По-интересни за селекцията са гълъбите с шарка, така наречените герданлии. При тази окраска, срещана предимно при гълъбите с черен и син цвят, цялото тяло на гълъба е цветно с изключение на опашката, която е изцяло бяла и бялата яка опасваща врата и гърдите. Белите пера се отделят от цветните с възможно права линия. Идеалният вариант е когато задните перца на качулката са бели, а тези отпред към главата са цветни. Окраската спада към най-трудно селекционираните и затова екземплярите, при които е постигната, имат изключително висока стойност. Много малко породи в света имат такава сложна и трудна за селекциониране окраска.

Големи грешки: голяма ръбеста глава, тясна глава, разноцветни очи, червен ирис, червени клепки, жълти клепки, месести клепки, черен клюн, дълъг или тънък клюн, неправилна качулка, слаба качулка, висока и отворена качулка, изгърбено тяло, наведено тяло, тясна опашка, разцепено перо в опашката, много високи крака, облечени крака, бели пера по корема, бели пера по крилата и гърба.

Малки грешки: бели перца около клоаката или по бедрата при герданлиите, чертата разделяща белият гердан от цветните гърди - леко начупена, цветна опашка или отделни цветни пера в опашката при герданлиите.

Пръстен - 7 мм.