Софийски бенкалия

Софийски бенкалия

Това е чисто софийска порода, отглеждана в София и околността от дълги години. До сега се наричаше софийски бял гълъб, за да се различава от пазарджишкия бенкалия, с когото си приличат в шарката. Но различията между двете породи са много и съществени. В последните 15-20 години, на изложби породите се състезават като самостоятелни, а софийският гълъб вече навсякъде - в страната и в чужбина се назовава бенкалия.
Сегашният си вид породата получава в последните 30-40 години. Става въпрос за издигнатото чело, много дългото тяло и почти черната горна част на опашката.
Наред с тези нови качества гълъбът е запазил своите отлични летателни способности и склонност към акробатични изпълнения във въздуха.

Тяло - малко по-едро от това на уличния гълъб. Държи се леко изправено, но в никакъв случай силно изпъчено.
Глава - средно голяма, нежна, особено при женските, заоблена, със съвсем леко заравнено теме. Челото е високо и широко, като височината му е впечатляваща.
Очи - маслинени.
Очни пръстени - средни, но много нежни и млечно бели.
Клюн - бял, масивен, по-дълъг от среден, леко закривен. Клюнът и челото сключват почти прав ъгъл.
Ноздри - слабо изразени, нежни, напрашени в бяло.
Врат - среден, държи се почти отвесно.
Гърди - широки, силни, заоблени. Не са изпъкнали.
Гръб - широк в раменете, като към опашката плавно се стеснява, в една линия с нея.
Крила - дълги, с широки и здрави махови пера. Лежат леко поставени върху опашката или близко под нея, когато гълъбът се задява с други птици или гони женската си. Малките покривни перца на крилата при някои екземпляри са леко накъдрени, което не се счита за грешка.
Опашка - дълга и широка, с формата на лека дъга. Състои се от 14 до 16 здрави, широки, добре застъпващи се пера.
Крака - средно дълги, боси, червени, с бели нокти.
Оперението на гълъба е богато. Перушината е мека и еластична, покрита обилно с бял прашец.
Шарка - гълъбът е чисто бял, като само горната възглавничка на опашката и краищата (на 1/3 от дължината) на кормилните пера са оцветени в черно.

Големи грешки: ниско чело, продълговата или ръбеста глава, сплескано теме, къс или тънък клюн, червенеещи или розовеещи очни пръстени, перлови очи, висящи крила, опашка на стъпала, раздвоено перо в опашката.
Малки грешки: по-дебел клюн, много къс клюн, високи крака, тънък или много дебел врат, по-слабо оцветяване на възглавничката или на кормилните пера.
Оценка: общ вид, цвят на очите и очните пръстени, окраска, опашка, крака, форма на главата.

Пръстен - 7 мм.