Старозагорски шарен (Ямалия)

Старозагорски шарен (Ямалия)

Породата е създадена в Стара Загора и околните градове. Днес се отглежда главно в същите географски райони. Може би от всички български породи, тази е с най-сложна и трудно постижима шарка. Това е една от причините гълъбите от породата да са малко разпространени.
Както и при други български породи за всяка шарка и цвят има специфично наименование (от турски език). Разбира се, че става въпрос за една и съща порода, поради което ние ще опишем само стандартната шарка, а всички останали варианти са отклонения от нея и съвсем естествено е да бъдат посочени като грешки.

Тяло - средно, като на уличен гълъб, като стремежът на селекцията е по-едър гълъб. Леко изправено.
Глава - средно голяма, заоблена, с изразено чело, което сключва с клюна тъп ъгъл. Без качулка.
Очи - перлени, със светъл ирис.
Очни пръстени - гладки, малки, светли.
Клюн - средно дълъг, бял, насочен напред.
Врат - среден, вертикално носен.
Гърди - широки, заоблени.
Гръб - широк, прав, в една линия с опашката.
Крила - силни, носят се под опашката, но съвсем близко до нея.
Опашка - средна по дължина и ширина. Селекцията се стреми към по-дълги и широки опашки и това трябва да се поощрява при оценката.
Крака - средно дълги, червени, без оперение, с бели нокти.
Цвят и шарка - породата се отглежда с шарка във всички основни цветове: черен, червен, жълт, син и пепеляво син. Гълъбът отдолу е бял, без “бузките”, а отгоре е изцяло цветен, но пресечен с няколко бели ленти. Започвайки от главата, първото бяло се нарича “ачата”. Това са няколко бели перца на челото, които не бива да са много и разпръснати. След това следват най-малко една и не повече от три бели ленти напреко на главата. Тези ленти трябва да са много тесни и точни, в никакъв случай не бива да са разляти. На гърба има друга лента, вече по-широка и не толкова точна, а на трътката може да има друга, съвсем тънка. И накрая бяла лента “чембер” на 1,5-2 см от края на опашката. Лента на опашката имат гълъбите в жълто и червено. При черните опашката е изцяло черна, а при сините и пепеляво сините може да има лента с по-тъмен цвят (черен). Има много екземпляри, които са като изрисувани, но повечето от гълъбите само загатват за тази сложна рисунка. Тези ленти се срещат много рядко. Обикновено гълъбите имат бяло чело, една лента на главата, една на кръста и една на опашката, които ако са точни дават достатъчно красота на гълъба.
При някои екземпляри отпред, в средата на гърдите има така наречения “пул”, състоящ се от няколко цветни перца. Наличието на “пул” е предимство, но липсата му не е грешка.

Големи грешки: дребно тяло, цветни пера отдолу, размити бели ленти, тъмен клюн, дълъг или тънък клюн, маслинени очи, различно оцветени очи, изгърбен гълъб, разреден цвят, качулка на главата, оперени крака.

Малки грешки: много бели пера на кръста, лентата на опашката леко размита.

Пръстен - 7 мм.