Хасковски цветноглав

Хасковски цветноглав

И тази българска порода е част от “роднините”, а именно гълъбите с окраска “герданлия”, като: чирпанския, сливенския, шуменския, разградския, търговищкия и паламарския. Породата е създадена по времето на Османската империя, поради което всички термини използвани от гълъбарите са взаимствани от турски език. Най-популярното й название е “карабаш”, което означава “черноглав”. Гълъбите обаче се отглеждат във всички стандартни цветове, които също имат съответни имена на турски и считаме, че названието цветноглав е най-точно, тъй като обхваща цялата гама.
Породата се слави с отличните си акробатически умения във въздуха, като не малко гълъбари я смятат за водеща в това отношение сред българските гълъби.
Уникалното при породата е удивителната чистота и интензивност на цвета по цялото тяло, особено важно при жълтите и червените екземпляри. Това прави особено силно впечатление на специалистите. Тяло - средно голямо, носено водоравно или леко изправено.
Глава - леко удължена, но заоблена. Отзад на врата има двустранна симетрична качулка, която не се отличава с големи розетки или грива и е на нормална височина.
Темето е леко сплескано и удължено, но без груби ръбове. Челото е съвсем леко издигнато.
Очи - при цветните перлови, не много големи, със светъл ирис. При белите маслинено черни.
Очни пръстени - светли, с нормална големина, гладки.
Клюн - среден, чисто бял при всички цветове, като при черните и сините на върха се допуска малко тъмно петно. Горната част на върха е леко извита надолу.
Врат - средно дълъг, дебел, почти вертикален, с лека лебедова извивка. Към гърдите и към гърба преминава плавно, без чупки.
Гърди - широки, силни и леко изпъкнали.
Крила - нормално дълги, широки. Носят се под опашката, но без да опират в земята.
Крака - къси, червени, без оперение, със светли нокти.
Опашка - нормално широка, почти права, средно дълга, състояща се от 14 пера.
Породата се отглежда във всички основни цветове: бял, черен, жълт, червен, син и опушено синьо, като едноцветни птици и такива с шарка.
Главното за птиците с шарка е широкият непрекъснат бял венец около врата. Освен него се търсят и бели пера в крилата и то без последните 3-5 броя махови, които задължително трябва да са цветни. Изискванията към интензивността на цвета са много строги, докато към шарката са по-смекчени.

Големи грешки: голяма ръбеста глава, перлови очи при белите, тъмни очи при цветните птици, различно оцветени очи, тъмен клюн, тънък и много дълъг клюн, крив клюн, червени или жълти очи или очни пръстени, слаба или неправилна качулка, тънък и дълъг врат, напрегнати, отворени крила, дълги крака, тясна опашка, разцепено перо в опашката, несиметрично нашарен гълъб.

Малки грешки: леки отклонения в шарката, крила над опашката.

Пръстен - 7 мм.