Български породи гълъби - Въведение

Български породи гълъби - Въведение

Първият съвременен опит, да се опишат българските породи гълъби, прави през 1969 год. Стефан Тончев от Стара Загора в книгата си “Отглеждане на гълъби". По това време в цялата страна са известни, като опитни гълъбари, неговите съграждани и приятели Слави Абрашев и Колю Дянков. В гълъбарника на бай Слави имаше гълъби от почти всички български и по-известните европейски породи, които той събираше от цяла Европа и с удоволствие показваше на начинаещите. На ентусиазма на тази тройка дължим първите описания на нашите породи и на някои от по-известните по това време в България така наречени „международни". Ние се познавахме лично и с тримата. Те бяха благородни хора, изключително възпитани и честни, оставили в много гълъбари редица мили спомени. Но въпреки усилията за точно и коректно описание на породите, които авторът е положил в своята книга, се вижда, че общите познания, за съжаление са доста далеко от гьлъбарската наука.

Друга книга, в която са описани български породи гълъби е излязлата през 1963 година в Букурещ „Отглеждане на гълъби" от известния румънски специалист Д-р Ищван Петерфи. За времето си това беше, а мисля, че и сега си остава, една от най-ценните гълъбарски книги. Д-р Петерфи е ползвал сведенията за българските породи от двама софийски гълъбари: Иван Григоров Георгиев и Ярослав Паусман. В книгата са описани и то много точно: сливенски герданлия, шуменски герданлия, разградски герданлия, търговишки преметач, видински преметач, ломски преметач, ломски бели саказлии, старозагорски преметачи (ямалиите), новозагорски преметачи (става въпрос за същите гълъби), плевенски играч, софийски шарен, свищовска лястовица, карамфилии, софийски и пловдивски донеци, пазарджишки или пловдивски бенкалии, дунавски жълти и червени.

В наскоро излязлата от печат книга на много известния и уважаван в целия свят специалист Д-р Йоким Шиле намират място доста български породи гълъби. Книгата е издадена съвместно с професионалния фотограф Волтерс, поради което поместените снимки на нашите породи са на изключително ниво. Описанията са много кратки, но удивително точни.

Първата гълъбарска проява в България е в София около 1930 година. В Царския манеж, намиращ се на спирка Лагера, по трамвайното трасе за Княжево, се прави първата изложба на гълъби. Има запазени снимки на някои от изложените гълъби, като особено впечатляват софийските шарени. По това време в София се създава и първото гълъбарско дружество.

В началото на 60-те години на миналия век в много градове се създават гъльбарски дружества и започват да се организират изложби на гълъби, като първите са в Стара Загора, Ловеч, Русе и Нова Загора. На тези изложби няма оценки на изложените гълъби, няма и наименования на повечето породи. Дори и птиците с големи отклонения от желаното се показват и се наричат с най-различни имена, в повечето случаи назовани от някой по-авторитетен местен гълъбар. По това време се създават и първите контакти с гълъбари от чужбина, главно Румъния, Югославия, Унгария и Чехословакия. Много любители индивидуално посещават изложби на гълъби в тези страни, а някои и участват с наши породи. По-късно, след 1974 година, когато България е официално поканена да участва в изложбите ИНТЕРТАУ, организирани от социалистическите страни, се наложи имената на българските породи да се прецизират и да се подготвят стандарти за всяка. За изложбата в Лайпциг през 1979 година, комисията по стандартите към организацията поиска, като условие за нашето участие, да и бъдат представени стандарти на българските породи. Това е и първото официално представяне на български породи гълъби пред гълъбарската общественост на Европа. Изложбите ИНТЕРТАУ се посещаваха от много специалисти-селекционери и от западните страни, някои от които написаха и поместиха много доброжелателни материали за нашите породи по страниците на световноизвестни вестници и списания за гълъби, излизащи в Европа.
През 1981 година, за пръв път в своята история, България беше удостоена с честта да бъде домакин на ИНТЕРТАУ. Изложбата се проведе в град Русе и беше на неочаквано добро ниво. Беше издаден каталог, с точните наименования на всички породи, в т. ч. и на българските. Тази изложба беше от извънредно голямо значение за развитието на гълъбарството в страната. Благодарение на нейния успех, на нашето движение се погледна с по-голям интерес и то получи необходимото признание от държавните и обществени организации. Много скоро след това беше създаден Съюзът на гълъбовъдите, зайцевъдите и природолюбителите в България към ЦКС.

През 1988 година ИНТЕРТАУ за втори път се проведе в България, този път в София. По този повод Централния съвет на съюза на гълъбовъдите и природолюбителите издаде сборник от стандартите на българските породи. Макар и с някои неточности и пропуски, до момента това е ръководството, по което се оценяват нашите породи на организираните изложби. Но нуждата от прецизиране на стандартите, от съставянето им по европейски образец е належаща. Това не е стремеж да подражаваме, а просто трябва да си признаем, че е необходим някакъв ред, който би изключил разни импровизации и би тласнал чувствително селекцията в правилна посока. В последните години посещенията на изложби в чужбина става нещо обикновено. На много от тези изложби организаторите искат да видят наши породи гълъби. Много селекционери знаят какви са изискванията на Европейския съюз по отношение на изготвяните стандарти и участието на непознати за тях породи гълъби в изложби.
На среща с ръководството на Европейския съюз на отгледвачите на дребни домашни животни беше поставен въпроса за членството на България. Едно от изискванията е наличието на стандарти за местните породи.

За наша радост на 3-ти май 2008 година в град Пула - Република Хърватска, “Съюза на гълъбовъдите и природолюбителите” беше приет за редовен член на Европейския съюз в отдела „Гълъби".
Освен това много от нашите породи претърпяха значителни изменения и те следва да се отразят в стандарта.
Всичко това наложи издаването през 2008г. на книга с описанията на българтските породи гълъби от Стоян Колев и Иван Коларов.

Преобладаващата част от написаното в нея е плод на споделените знания на много водещи селекционери от цялата страна, оформени съгласно международните изисквания и личните разбирания на авторите. Нека да споменем имената на селекционерите, които помогнаха при изготвянето на описанията: инж. К. Методиев, д-р Д. Станчев и Милко Дамянов от Русе, Стоян Турлаков от Н. Загора, Ангел Ангелов от Монтана, Славчо Кьосовски от Плевен, Асен Илиев от Ловеч, Живко Живков от Лом, Георги Батинков и Милчо Петров от Пловдив, Павел Чорбаджийски и Трендафил Узунов от Ямбол, Станислав Кирилов, Христо Йосифов и Ниязи Абазов от Шумен, Добрин Добрев, Николчо Русев и Георги Лазаров от Варна, Йотко Николов от Нови Пазар, Михаил Николов от Силистра, Стоян Михов от Девня, Себайдин Талибов, Петър Стоянов, Илия Йорданов, Веселин Христов и Валентин Димитров от Добрич, Дамян Ангелов и Кирил Георгиев от Търговище, Ганчо Шишманов от Бяла, Русенско, Георги Ангелов, Грозю Грозев и Иван Георгиев от Разград, Асен Попов от Благоевград, Никола Васев, Александър Манчев, Васил Панчов и Цвятко Сираков от Пазарджик, Петър Попов и Ангел Борисов от с.Хърлец, Георги Фенерски от с. Галиче, Чавдар Калев и Йото Василев от Бяла Слатина, Кънчо Гайдарски от Койнаре, Хаик Мануков и Господин Господинов от Бургас, Стефан Хазърбасанов от Карнобат, Михаил Михайлов от Костинброд, Борислав Гергинов, Васил Чакъров, д-р Б. Велев и Данко Петков от София, Тодор Асенов от с. Равно поле. Без съмнение много селекционери, които са дали своето мнение не сме споменали, поради големият им брой и ограниченото място, за което им поднасяме своите извинения.

Естествено е, когато става дума за гълъби и качествата им, да има спорове. Тези спорове никога няма да имат край, те ще продължават вечно, защото без тях гълъбарството би изгубило част от магията си.
И все пак, макар и със забележки, това в основни линии може да се напише в настоящия момент за нашите породи, а бъдещи автори могат да доразвиват, обогатяват, опресняват и допълват написаното. Началото е положено.

По-голямата част от снимковия материал ни беше предоставен безвъзмездно от нашия приятел от Германия - Томас Хелман, който обиколи страната и колкото позволяваше краткото време, с което разполагаше, направи напълно професионални снимки. За съжаление голяма част от заснетите гълъби не са в добра кондиция или са без пръстени. Има и снимки, които ни бяха предоставени от отделни любители, за чието качество се извиняваме.

Стоян Колев
Иван Коларов

 

 

Никой обикновен човек не може да си представи с какви природни дарби трябва да е надарен човек и колко много практика му е необходима, за да стане истински познавач на гълъбите.

 

Чарлз Дарвин