Гълъби.бг

[b:83cfy84a][color=#FF0000:83cfy84a]Поява:[/color:83cfy84a][/b:83cfy84a] Когато в началото на осемдесетте години парамиксовирозата за първи път масово се появява в Европа, много специалисти са били развълнувани и са си мислели дали това не е новата тайствена болест, дошла от Япония или Судан. Единствено английски учен D.J.Alexander от Централната ветеринарна лаборатория на Weybridgea е твърдял, че тази болест е причинена от атипичен вирус на чумата по домашните птици, или както англичаните го наричат Newcastle Disease. Особеностите на птичите парамиксовируси спрямо антигените могат да се разделят на 7 групи: ПМВ-1 - Вирус, атипичен за кокошата чума, известен със своите подтипове и щамове; ПМВ-2 - Вирус, изолиран от пилетата в Калифорния; ПМВ-3 - Вирус, изолиран от пуйки от Wiskonsin, а след това и от кокошки, папагали, врабци и гълъби; ПМВ-4 - Вирус, потвърден при патици от Хонг-Конг; ПМВ-5 - Вирус, доказан при тигрица в Япония; ПМВ-6 - Вирус, изолиран от пещерен гълъб в Япония; ПМВ-7 - Вирус, изолиран от гургулица в САЩ като вирус на дивите гълъби; Много автори от Европа, са писали за началото на появата на парамиксовирус от третата група (ПМВ-3). С по-късните изследвания било доказано, че заболяването, причинено от вируса от първата група (ПМВ-1), е характерен за гълъбите. В нашата страна това заболяване се наблюдава масово от края на 1982 година. [b:83cfy84a][color=#FF0000:83cfy84a]Пренасяне на заболяването:[/color:83cfy84a][/b:83cfy84a] Заболяването се пренася от прелитащи чужди гълъби, от участващи в изложби, от пощенски гълъби, от силно физическо натоварване, от лоша хигиена, от липса на храна и вода при продължително транспортиране до местата за пускане в състезания, от пренаселеността в гълъбарниците и при търговия на гълъби. Болните гълъби отделят вируса чрез изпражнения, слюнката и секрет от очите и носа. Заразяването на нови птици настъпва най-често при приемане на контаминирана храна и вода, както и при вдишване на изсъхнал вирус заедно с прахта. Вирусът може да се пренася и от гълъбари. Парамиксовирусът притежава способността бързо да се разпространява. Сега вирусът се среща в много ята, осовено при свободните гълъби (дицаци - диви гълъби), в организмите на преболедували-бацилоносители и чака нова генерация приемчиви птици. [b:83cfy84a][color=#FF0000:83cfy84a]Клинична картина:[/color:83cfy84a][/b:83cfy84a] Парамиксовирозата се характеризира с появата на водниста диария, която обхваща изведнъж голям брой гълъби. За разлика от диарията, която се появява при другите заболявания при гълъбите, тази е във вид на водниста локва, в средата на която са оформени изпражненията. Това не е диария в истинския смисъл на думата, а повече прилича на отделяне на урина. Характерно е това, че от тази диария целият гълъбарник е мокър. След седмица заболяването преминава в хронична форма и започва изкривяване на шията, отмятане главата назад или встрани, слабост в краката и крилата. Болните гълъби са неспокойни, треперят, заемат неестествено положение на тялото, остро реагират на звук и започват да падат по земята. Дори да искат да ядат, не са в състояние да кълват с човката си зърното. Щетите при парамиксовирозата са големи и възлизат от 10 до 80%, което зависи от вирулентността на вируса и имунитета на ятото. [b:83cfy84a][color=#FF0000:83cfy84a]Резултат от аутопсията:[/color:83cfy84a][/b:83cfy84a] Ако гълъбите са загинали в острата (акутна) форма на заболяването, то е протекло много бързо и при аутопсията не могат да се установят никакви промени. Може да се наблюдава само катарално възпаление на червата и евентуално точковидни кръвоизливи по вътрешните органи. Ако заболяването е протекло по-продължително време, се натъкваме на хеморагично възпаление на лигавицата на стомаха и червата, оток и кървене на слезката и панкреаса. [b:83cfy84a][color=#FF0000:83cfy84a]Диагноза:[/color:83cfy84a][/b:83cfy84a] Клинически може да се постави само съмнение за парамиксовироза. Точна диагноза се поставя лабораторно чрез изолиране на вируса и чрез серологични изследвания. [b:83cfy84a][color=#FF0000:83cfy84a]Диференциална диагноза:[/color:83cfy84a][/b:83cfy84a] В дирефенциално-диагностично отношение трябва да се изключат други бактериални и вирусни заболявания, при които има нервно разстройство, авитаминоза "B", нарушаване в даването на минерални вещества и различни отравяния. [b:83cfy84a][color=#FF0000:83cfy84a]Лечение:[/color:83cfy84a][/b:83cfy84a] Специфично лечение няма, заяото антибиотиците не действат на вируса. Може да се приложи симптоматично лечение с даване на витамин "В" и електролити във водата за пиене. След преминаването на заболяването гълъбарникът задължително се дезинфекцира с 2% разтвор на натриева основа или друго средсво, което убива вируса. [b:83cfy84a][color=#FF0000:83cfy84a]Имунопрофилактика:[/color:83cfy84a][/b:83cfy84a] Единствената профилактика при гълъбите срещу парамиксовирозата е ваксинацията им, докато са още здрави. Ваксинацията трябва да се извършва от ветеринарен специалист два пъти годишно, през януари преди чифтосването и юли когато се излюпят голям брой млади гълъби. При затихване на епидемиологичната обстановка, не бива да се изчаква месец юли,а да се ваксинират младите, които излизат, за да се предпазят и защитят. За ваксиниране се използва ваксина против кокоша чума, а има и специално приготвена ваксина за гълъби. Веднага трябва да посочим, че спрей-ваксините и тези, които се дават във водата за пиене не са добри за гълъбите. Добри са всички ваксини, които се поставят подкожно. Разликата при тях е във времето, необходимо за изграждане на имунинен и продължителността му. Д-р Улрике Хайл от Института за заболявания по домашните животни на Мюнхенския университет, при работата над докторската си дисертация е изследвал различни ваксини против Newcastle болест при гълъбите и е установила, че инактивираната ваксина изгражда имунитет от 4 до 8 месеца. С оглед на постоянното присъствие на парамиксовируса в ятата, съветвам гълъбарите да ваксинират птиците си своевременно. Това означава най-малко три седмици преди изложба или състезание. Най-добре е това да се организира от дружествата на гълъбарите. Организаторите на изложби и състезания не трябва да позволяват присъствието на неваксинирани гълъби. Докато има зараза, не трябва да се пускат други гълъби в заразения гълъбарник. [color=#FF0000:83cfy84a][size=200:83cfy84a]Снимки на Paramyxovirus infection[/size:83cfy84a][/color:83cfy84a] [img:83cfy84a]http://pigeons.bg/userfiles/Paramyxovirus/1.jpg[/img:83cfy84a] [img:83cfy84a]http://pigeons.bg/userfiles/Paramyxovirus/2.jpg[/img:83cfy84a] [img:83cfy84a]http://pigeons.bg/userfiles/Paramyxovirus/3.jpg[/img:83cfy84a] [img:83cfy84a]http://pigeons.bg/userfiles/Paramyxovirus/4.jpg[/img:83cfy84a] [color=#FF0000:83cfy84a][size=150:83cfy84a]Схема на Chevita GmbH за ваксинация срещу Paramyxovirus infection[/size:83cfy84a][/color:83cfy84a] [url:83cfy84a]http://pigeons.bg/userfiles/Paramyxovirus/table.jpg[/url:83cfy84a]