Ломски летач

Ломски летач

Това е една от българските породи гълъби,с които родното гълъбарство с право може да се гордее.Изключително постижение на селекцията. Гълъб с аристократична фигура, походка и поведение. Стандарта на породата е приет съвестно и отговорно на 23 май 1987г. в град Лом, от представители на дружествата от Лом, Вълчедръм и Враца.

 

Стандарт на Ломски гълъб:

 

Произход: По неточни данни е създаден в средата на 18-то столетие от гълъби,  донесени от Средна Азия и кръстосани с местни близки такива - предполага се мавлии. Създаден в Ломския край и поречието на Дунав, откъдето носи наименованието си. Отглежда се най-много в северозападна България.

 

Отличителни белези: Ломският гълъб е с елегантна стойка и нежни пера, които не прилепват много плътно до тялото. Формата на главата е специфична.

 

Породата е с две разновидности: с качул и без качул.

 

Цвят: черни, червени, жълти, бели, шарени и мавлии. Жълтите биват още с чембер и без чембер. Женските са по-нежни и грациозни.

 

Глава: Специфична, симетрична на тялото, с не много високо чело, погледната отгоре образува триъгълник със страни образувани от върха на човката и двата края на качула (линиите са прави без засечка между човката и главата). Изпъкнали са само очите. Качула е разположен в горната част на врата и завършва преди върха на главата. При женските качула трябва да бъде плътно прилепнал до главата, а при мъжките малко отворен. Дължина на главата от 30 мм до 35 мм и ширина до 30 мм.

 

Очи: Заедно с околоочието заемат 1/3 от диаметъра на главата. Цвета на ретината трябва да бъде бял, в никой случай с червен оттенък. Зеницата е със средна големина.

 

Околоочие: Добре изразено, бяло, с диаметър 10-12 мм.

 

Клюн: Симетричен на главата, бял с широка основа. При черните и шарените (черно-бели) върха може да има тъмно петно. Прилича на лястовичия. Наличието на друга форма на клюна говори, че гълъбът е хибрид. Срезът на клюна е на разстояние 2-3 мм от околоочието. Дължината му по среза между горната и долната част е 15-20 мм.

 

Ноздри: Симетрични на клюна и бели на цвят.

 

Врат: Не много дълъг, в основата си широк с ширината на гърдите. Желателно е в движение да трепти.

 

Гърди: Широки, заедно с крилата образуват полукълбо. Гърдите не трябва да са повдигнати нагоре, а да бъдат заедно с тялото хоризонтални.

 

Крила: По-къси от опашката и ги носи хоризонтално и отпуснато като почти допират земята.

 

Опашка: Дълга и сравнително широка, изправена и образува с врата ъгъл около 60о. Опашката може да има и чупка над основата си. Дължината на перата трябва да бъде от 180 до 200 мм. Брой на перата в опашката от 12 до 18. Основата на опашката е широка и към края се разтваря и образува дъга. Гълъб с опашка във вид на метла е хибрид с други породи.

 

Крака: Къси, червени на цвят, неоперени и държат тялото на височина от земята 25-30 мм.

 

Перушина: Нежна, не много дълга и гъстотата на перата не е голяма.

Цвят: Черен, червен, жълт, бял и пъстър (бялочерни). При черните, червени и белите не трябва да има друг цвят, а при жълтите се допуска чембер на опашката. При шарените главата и опашката трябва да бъдат задължително черни. При мавлиите тялото и крилата са черни, опашката сива, преди края има черна лента през цялата опашка. В миналото, а и сега се срещали и кумалии - при едноцветните с бяла линия в основата на опашката с ширина не повече от 15 мм. При гълъбите с качул перата на качула трябва да образуват розетки от двете страни.

 

Големи грешки: Неспецифична глава, тънка и дълга човка, продълговата глава, малко око и околоочие и опашка във вид на метла. При едноцветните бели бера по тялото, крилата и опашката.

 

Малки грешки: Смесен цвят, тъмен чембер при черните, много повдигнати гърди, тънка основа на опашката и разстояние между основата на опашката и основата на врата.

 

Оценка: Специфичност на главата и човката, форми и стойка на опашката, височина на тялото, хоризонталност на тялото, око и околоочие и форма на качула при качулатите.

 

Пръстен: 7 мм.