Това е местна порода гълъби с ориенталски произход. Наред с красотата си е запазила и добрите си летателни качества. Впечатлява с шарката си, с късия си клюн, розата на гърдите и хубавата задна качулка на главата.
Породата можем да разделим на две основни подгрупи - с цветни опашки и с бели опашки. Първата група гълъби с цветните опашки са с черен щит, сив щит с черни ленти и сиво кован щит. При черните опашката е черна, а при сивите и тези в ковано сиво е сива с тъмна лента.
Гълъбите с бели опашки имат щитове в жълто, червено, светлосиво с червени ленти и светло сиво с жълти ленти. В тази група естествено са и чисто белите екземпляри.
Гълъбите от породата се причисляват към групата на късоклюните чайки от ориенталски тип.
Тяло - типично за тази група гълъби - късо, с широки гърди и тясна задна част. Погледнато отгоре то трябва да има крушовидна форма.
Глава - малка, отгоре леко сплескана. Челото изпъкнало и широко. В задната част на главата има симетрична качулка, започваща от тила и достигаща отстрани до ушите.
Очи - маслинено тъмни с бели околоочия, леко изтеглени назад.
Клюн - къс, бял, леко заоблен, добре затворен. Линията образувана от събирането на горната и долна част на клюна сочи точно средата на окото.
Ноздри - бели, леко напрашени.
Под клюна, до “розата”, кожата е изпъната, което придава на гълъба грациозност и създава впечатление за къс клюн и дебел врат, което се търси при селекцията.
Врат - къс и дебел.
Крила - добре прибрани към тялото, носени над опашката. Крайните махови пера от 6 до 8 бр. са бели.
Опашка - тясна и къса, с 12 пера. При гълъбите с черен щит тя е черна от основата до края. При сивите с черна лента тя е сива с черна лента широка 2,5 см. На кованите опашката е сива с черна лента, като външната част на двете крайни пера е бяла.
Крака - къси (до 3 см), червени, с бели нокти.
На гърдите си гълъбите имат характерната “роза”, или както някои го наричат още “жабо”, което е с дължина 4 до 6 см, добре оформено.
Големи грешки: удължена глава, дълъг клюн, високи крака, червени очни пръстени, липса на “роза”, бели пера в опашката или под нея при тъмните цветове, щитове с “кръпки”, цветни пера по тялото, тъмен клюн, различен цвят на очите, дълга опашка.
Малки грешки: цветни пера по бедрата и под крилата, леко отклонение в качулката.
Пръстен - 7 мм.
Първият съвременен опит, да се опишат българските породи гълъби, прави през ...
Първото официално сведение за Николаевските гълъби е работа на професора по ...
Европейски Стандарт Произход Много стара английска раса, според Уилб ...
Европейски Стандарт Произход Северна Африка. В окончателния ...
Коментари (0)