Това е една сравнително млада българска порода, създадена в средата на миналия век чрез кръстосване и подбор на тракийски бели гълъби с добри летателни качества и красива фигура. Гълъбите летят кръгово над своя гълъбарник високо в небето, често и на невидима височина, където се задържат по 7-8 часа.
Тяло - средно по големина, леко удължено от по-дългата опашка и крила.
Глава - малка, много добре заоблена, с леко изпъкнало чело.
Очи - средни, маслинено тъмни.
Очни пръстени - бели, гладки, нежни.
Клюн - сравнително къс, бял, почти хоризонтален, с леко завит връх.
Ноздри - нежни, с розовеещ цвят, напрашени в бяло.
Врат - среден, леко извит в дъга.
Гърди - широки, добре заоблени и малко изпъкнали.
Гръб - средно широк, равен.
Крила - дълги, с широки и здрави пера. Носят се под опашката.
Опашка - широка, удължена, леко повдигната, с дъговидна форма, образувана от 16-18 пера.
Крака - къси, червени, с бели нокти, без оперение.
Породата се отглежда само в бяло, без цветни пера по тялото.
Големи грешки: бисерни очи, червени очи, червени очни пръстени, високи крака, тясна опашка, прекалена дълго и грубо тяло, голяма глава, ръбеста глава, крила над опашката, крила влачещи се по земята.
Малки грешки: леко розовеещ клепач, удължен врат, доста повдигната опашка, по-силно изкорубена опашка.
Пръстен - 7 мм.
Първият съвременен опит, да се опишат българските породи гълъби, прави през ...
Първото официално сведение за Николаевските гълъби е работа на професора по ...
Европейски Стандарт Произход Много стара английска раса, според Уилб ...
Европейски Стандарт Произход Северна Африка. В окончателния ...
Коментари (0)